Хиляди човешки кости, принадлежащи много човешки индивиди са били открити на тихоокеански остров на Република Палау.

   Някои от костите са древни и говорят за човешки същества с необикновено малки размери, най-малките, които учените са отчитали до сега.

    Останките са на възраст между 900 и 2 900 и принадлежат на Хомо Сапиенс, според описанието на откритието. Въпреки това най-старите кости са тънки и напомнят с някои от характеристики си за приматите или за първите прародители на човека.

    "Те са необикновени, в действителност са много малки на ръст." - казва Лий Бъргър, палеонтолог от Южна Аврика. Той е бил на почивка през 2006 година и е карал кану около скалистите острови  на около 600 километра източно от Филипините, когото открива костите в две пещери. Пещерите са били посипани с кости, които са били изхвърлени от вълните и струпани подобно на водорасли. Други кости са били заровени дълбоко в пясъчния под, а трети, включително няколко черепа, за били за циментирани в стените на пещерите.

    Бъргър се връща по-късно същата година с колеги, за да извършат разкопки. Отритите кости са два вида. По-новите от тях са намерени близо до входа на една от пещерите и  изглеждат нормани по размер. По-старите и по-малки, говорят за хора с височина между 90 и 120 сантиметра и тежки около 30-40 килограма.

    Мънички хора, с размери подобни на така наречените хобити са открити при разкопки на индонезийския остров Флорез през 2003. Учените класифицират хобитите като отделен човешки вид, Homo floresiensis. Според Бъргър обаче, изчисленият размер на мозъка на ранните палаунци е два пъти по голям от този на хобитите. Поредица други характеристики, включително формата на лицето и ханша, довеждат до извода, че в случая става дума за Хомо Сапиенс.

    Ако интерпретацията на останките в Палау се окаже коректна, това би подклало допълнително дебатите, дали хобити са в действително отделен човешки вид, смята Бъргър. Освен че са тънки, костите от Палау показват, че брадата на някои от тези хора е липсвала, че са имали дълбоки челюсти, големи зъби и малки очни кухини. Някои от тези особености са считани за съществени при разграничаването на хобити като уникален вид.

   От друга страна съществува предположението, че е възможно наблюдаваните особености да са резултат от характерни особености на островната среда. Поради липса на бозайници, по всяка вероятност туземците са използвали големи влечуги за храна. Според разкритията на археолозите риболовът не е бил затъпен в района реди 1700 години, приблизително времето на големите открити кости. Ограничената диета, тропическия климат, отсъствието на хищници, слабата популация и изолацията са възможни причини за нетипичните особености и малкия размер на тялото.