В записките на арабския писател Сафия от VII век се говори с възхищение за средновековния алия (шахматен майстор) Саиб ибн Джубар, който притежавал чудната способност да играе шах, "без да погледне нито веднъж шахматната дъска". Две столетия по-късно турския пътешественик Евлия Челеби, минавайки през триполи, изумил месните жители със същата забележителна способност. Така започва летописа на най-феноменалните постижения на човешката мисъл в областа на шахмата.

• - 1575г. - Мадрид, Пауло Бой, 3 партии, резултат +3 -0 =0 (победи, загуби, ремита).

След завършването на първото официално състезание в историята на шахмата, победителят, италианецът Паоло Бой, удивлява двора на испанския крал Филип II с невероятната за времето атракция - едновременна игра срещу трима противници, без да гледа дъските.
• - 1790г. - Париж, Андре Деликан Фелидор, 3 партии, резултат +3 -0 =0.
• - 1858г. - Бирмингам и Париж, Паул Морфи, по 8 партии, резултати +6 -1 =1 и +6 -0 =2.
• Пристигналия в Англия Морфи, след като спечелва блестящо мача с Льовентал в Лондон се отправя за Бирмингам. Там той изнася сеанс срещу осмина силни съперници и постига пълен триумф. Сеансът продължава 4 часа и 30 минути. След един месец в историческото кафене "Режанс" в Париж, Морфи повтаря блиндспектакъла си и успява да подобри резултата.
• - 1876г. - Лондон, Йоханес Цукерторт, 16 партии, резултат +10 -0 =6.
• - 1900г. - Хавана, Хари Нелсън Пилсбъри, 16 партии, резултат +10 -0 =6.
• - 1900г. - Филаделфия, Хари Нелсън Пилсбъри, 20 партии, резултат +14 -1 =5.
• - 1902г. - Хановер, Хари Нелсън Пилсбъри, 21 партии, резултат +3 -7 =11. Това е единственият досега рекорден блицсеанс, който завършва с резултат негативен за сеансьора.
• - 1902г. - Москва, Хари Нелсън Пилсбъри, 22 партии, резултат +17 -1 =4.
• - 1919г. - Харлем, Рихард Рети, 24 партии, резултат +12 -3 =9.
• - 1921г. - Кашау, Дюла Брайер, 25 партии, резултат +15 -3 =7. Сеансът е изнесен от 27 годишния унгарски маестро с героични усилия. Тежко болен, той допуска групи грешки в две от трите загубени партии в самия край на борбата. Само няколко месеца след това Брайер умира.


• - 1924г. - Ню Йорк, Александър Алехин, 26 партии, резултат +16 -5 =5. Единадесет от съперниците на Алехин са първоразрядници, членове на Манхатънския шахматен клуб и на клуба "Маршал". Скоро след сеанса те стават майстори.
• - 1925г. - Париж, Александър Алехин, 28 партии, резултат +22 -3 =5. В залата "Пти паризиен" съставът е по-малко внушителен и затова резултатът е по-висок. Сеансът продължава 30 часа. На два пъти на Алехин поднасят храна, но той не се докосва до нея.
• - 1929г. - Сау Пауло, Рихард Рети, 29 партии, резултат +21 -2 =6. Сеансът продължава 9 часа. Рети демонстрира забележителна физическа издръжливост. По нещастно съвпадение, подобно на Брайер, светевният рекорд е последният за Рети - след два месеца той умира.
• - 1931г. - Анверс, Джордж Колтановски, 30 партии, резултат +20 -0 =10.
• - 1933г. - Чикаго, Александър Алехин, 32 партии, резултат +19 -4 =9. Сеансът продължава 10 часа.
• - 1937г. - Единсбург, Джордж Колтановски, 34 партии, резултат +24 -0 =10. Сеансът продължава 12 часа.
• - 1946г. - Буенос Айрес, Магуел Найдорф, 45 партии, резултат +39 -2 =4. Сеансът продължава 24 часа.
• - 1951г. - Ню Йорк, Джордж Колтановски, 50 партии, резултат +44 -3 =3.
• - 1960г. - Будапеща, Янош Флеш, 52 партии, резултат +31 -3 =18. 27 годишният унгарски майстор, почти неизвестен в чужбина, изумява шахматния свят с рекорден брой съперници.
• - 1937г. - Ню Йорк, Джордж Колтановски, 56 партии, резултат +50 -0 =6. Най-голям брой и досега на противниците, светкавично бърза игра (само 9 часа).

Източник на текста: "Шахматна енциклопедия"