Кокосови дървета, подредени около бряг с фин пясък, палми, отразяващи се в кристално синя вода, тропически птички, пеещи в близката джунгла и безброй цветни рибки, танцуващи около теб в момента, в който си сложиш маската за гмуркане. Това са някои от прекрасните страни на тропически остров. Всички ние мечтаем за рая на пуст остров, но в действителност, за да оцелееш в подобна среда се изискват повече усилия от тези, които си представяме във връзка с отпусната тропическа ваканция, такава, каквато ни я представят снимките и пощенските картички.
    Тропическите острови са благодатни и общо взето през повечето време осигуряват необходимото за оцеляване. Нищо не идва лесно, но с елементарни познания и минимална практика можете да се превърнете в един умело представящ се Робинзон Крузо.
    Океанът осигурява риба, раци и омари, скариди, морски таралежи, главоноги(октоподи и сепии). Всички те са вкусни и хранителни. Също така различни растителни храни могат да бъдат открити на тропическия бряг. Понякога зелен килим от морски водорасли покрива скалите и пясъка. Те са чудесни за ядени, сурови или сготвени - сочни са и богати на минерали. Плодовите дървета също изобилстват. Освен тези, които са ни добре познати, като манго и кашу, могат да бъдат открити морско грозде или кокосови палми, виреещи на Карибите.

    Ядливите плодове, дървета и разстения се менят в различните тропически региони, но кралят на всички ядливи растения, кокосът, може да бъде открит почти на всеки остров. Освен, че е символ на всеки тропически рай, той също е и магическо дърво на живото и осигурява всичко необходимо за оцеляване - храна, вода и подслон. В тропическия климат е жизнено важен да бъде открита питейна вода. На малък остров без река или извор е възможно да не съществува друга вода, освен тази на кокоса. Сокът му е богат на калий и други минерали. Месото му като млад плод прилича на желе и е много вкусно. След това е твърдо и следва да се яде в разумни количества, а ако се разбие на млеко е подходяща добавка за различни ястия. Освен хранителните си качества, кокосът има и някои лечебни такива. Сокът от зелен кокос е препоръчван за сърдечни, чернодробни и бъбречни разстройства, също и трипер. В случай на дехидратация, той може да бъде чудесно смесван със сок от лимон.
    Проблемът е в достигането на неузрял кокос. Когато намерите кокосов орех на брега, той вече е зрял и може да бъде използвана твърдата му сърцевина или да бъде направено кокосово мляко и масло, но за съжалени, той съдържа твърде малко вода. Така че нямате друга алтернатива, освен да се покатерите на кокосовото дърво за някой по-млад орех.
    Научаването на умението да се катериш по кокосово дърво изисква сериозни усилия. Първите опити довеждат до едва няколко стъпки повдигане от земята. Освен от страха, трудността на катеренето се увеличава от меката кора на дървото в ръцете и под стъпалата ти. Много вероятно е достигането на първата значима височина да е свързано с раздиране на гърдите и ръцете при слизане, което се случва когато се спускате прегърнали слова. Но ако наистина искате или се нуждаете да се научите да се катерите, това не би трябвало да ви спре. Съществуват две базови технологии и те са лесни за усвояване. След това единствено се нуждаете от практика и разбира се, да забравите за меката си кожа. Много е вероятно първоначално да се порежете малко на дървото, но ако успеете да се доберете до дузина пълни с пода и месо кокосови орехи, ще се убедите, че наградата за усилията ви е подобаваща.
    След седмица практика, катеренето по дървото ще се превърне във ваша втора природа, а набавянето на кокосови орехи - едно от най-лесните и приятни свързани с оцеляването умения.
    Всяка една от технологиите трябва да бъде извършвана с голи ръце и на бос крак. Дълга риза с ръкави би могла да предпази кожата ви от издраскване, особено по докато се учите.
    - Техника на насрещните стъпала:
    Възможно е да сте виждали алпинисткия способ на катерене, наречен "катерене по цепнатина". Те пъхат ръцете си в цепнатината, придърпват се с тях, докато стъпили на скалата напредват нагоре. Първият способ за катерене по кокосово дърво е много подобен. Слагате ръцете си близо една до друга на обратния страна на дънера и след това поставяте последователно единия си крак над другия, като поддържате натиска на стъпалата си върху дървото. На пръв поглед този способ изглежда лесен за научаване, но в действителност изисква много добър баланс и сила на ръцете.

    - Жабешка техника:
    Този метод е по-ефективен за катерене на вертикално дърво, стига то да не е прекалено широко. Трябва да поставите ходилата си от двете страни на дървото. За разлика от предходната технология, сега се придържате с едната си ръка на нивото на гръдния кош, а с другата се придърпвате нагоре. Придвижването става с притискане към дънера от всички страни като намирате опора в краката си, след което бързо и едновременно ги премествате нагоре, за да заемете изходна позиция. В нея почти изцяло тежестта пада на краката и това ви позволява починете няколко секунди, ако имате нужда, преди да продължите нагоре.
    - На върха на дървото:
    Когато достигнете върха на дървото, можете на грабнете кокосовите орехи или да продължите пътя си към върха на палмата. Ако можете, по-добрия варианта е да се проврете през слоевете на палмата и да застанете над тях. Много по-лесно е да се берат кокосови орехи ако не ти се налага да висиш на дървото. Трикът е да се придърпаш, използвайки второто или за предпочитане третото ниво на палмата. Трябва да се убедите, че не се държите за долния слой, където палмата е стара и чуплива. След като застанете горе, за да берете плодовете не ви е нужно мачете или друг инструмент, трябва просто да разтърсите кокоса, докато дръжката се пречупи и ядката падне. Ако сте успели да се покатерите отгоре, минавайки през слоевете на палмата, можете дори да събаряте ядките с крак. Понякога преминаването през слоевете не е възможно, защото те са твърде близо един до друг. Тогава трябва да се закрепите чрез жабешката техника и придържайки се с едната си ръка, да използвате в брането другата. Това изисква повече физически усилия, но не е кой знае колко трудно.
    - Обратно надолу
    След като сте съборили достатъчно кокосови орехи, слизането обратно е лесно, но е също и момента, когато начинаещите се издират здраво. Техниката е много подобна на жабешката техника. Краката ви са поставени на дървото по същия начин. Можете да пробвате да слезете обратно стъпка по стъпка, по начина, по който сте се качили, но повечето хора просто се придържат с ръце и се плъзгат на стъпалата си. Не е трудно да се досетите какво се случва с нежната ви кожа. Местните нямат проблеми с това. Плъзгайки се надолу може да издерете също ръцете си и тялото.
    Всичко това може да звучи прекалено трудоемко, но младите кокосови орехи ще ви убедят, че си струва.