Мачу Пикчу (в превод означава "Старият Връх") е град на древните инки, разположен на 2 400 метра надморска височина. Разположен е на планинско било над долината Урубамба в Перу, която се намира 80 килиметра северозападно от Куско. Наричан е също така "Изгубения град на инките" и е може би най-полулярния символ на тяхната империя. Построен е около 1450 година, но е изоставен сто години по късно по време на испанското нашествие в Империята на инките. Забравен за векове, градът става известен през 1911 година благодарение на американскиq историк Хирам Бингхам. От там насетне Мачу Пикчу се превръща във важна туристическа атракция. Признат е за едно от Новите Седем Чудеса на света.
    Мачу Пикчу е построен в класически за инките стил със стени от полирани камъни. Първите създадени сгради са Интихуана ("Храмът на слънцето") и "Стаята с трите прозореца". Те са разположени в така нареченото от археолозите Свещен квартал на Мачу Пикчу. Според хипотезата на Хирам Бингхам и някои други по-ранни изследователи, цитаделата е била в традицията "мястото на раждане" на инките или духовния център на "Девиците на слънцето". Според други теории, селището е построено с цел контрол над завоювани територии. Възможно е също, то да е създадено като затвор за извършители на особен род престъпления. Разпространена теория е, че предвид отбранителните му възможности, става въпрос за имение на императора на инките Пачакути. Представени са и доводи, че самото разположение може да се дължи на особения облик на местността - например релефа може да бъде асоцииран с ключови астрономически събития.

    Въпреки че цитаделата е разположена на около 80 килиметро от Куско, столицата на инките, тя не е била открита и съответно разрушена от испанците, което се случва с много други градове на инките. През вековете околната джунгла обрасва и забулва мястото, за което знаят много малко хора.
    На 24 юли 1911 година Хирам Бингхам, който по това време е преподавател в Уелския университет, привлича вниманието на Запада. Мястото му е било показано от местните. Той органицира археологически изследвания и проучва местността. Също така измисля името "Изгубения град на инките", което е името на първата му книга; все пак той никога не назовава кой конкретно го е завел до мястото: винаги говори за местните слухове като свой ориентир.
    Целта на първоначалните търсения на Бингхам е Виткос, последното убежище и точка на съпротива на инките срещу испанското нашествие. След години пътувания и изследване на района, цитаделата му бива показана от кечуаните: народа, който е живял в града по време на съществуването му. Макар че по-голямата част от тях измират още във века на създаването на Мачу Пикчу от дребна шарка, малка част от тях оцеляват и дори продължават да живеят в района по време на "откриването" му.
    Симон Уайбард, дългогодишна изледователка на Куско предявява претения, че дълго преди Бингхам да "открие" града, други изследователи се "подписват" на скалите на Мачу Пикчу на 14 юли 1901 година. През 1904 година инжинер на име Франклин забелязва руините от отдалечен връх и споделя откритието си с Томас Пейн, английски мисионер в района, който заедно с друг мисионер се изкачва до върха през 1906 година.
    През 1913 година районът придобива особена полулярност след като Националното Георафско Дружество посвещава априлското си издание на Мачу Пикчу. През 1981 година район от 325.92 квадратни километра около селището е обявен за исторически резерват на Перу.