Човек не трябва да е много наблюдателен, за да забележи необикновения умствен потенциал на българина. Елементарен пример: да видиш някой да чака на светофар, без в последствие да потегли няколко секунди преди светофара да се сменил цвета си - това може да означава единствено, че човекът е пришалец в града или има злощастието за първо да попада на въпросното кръстовище. (В тази връзка очевидно е, че това, което важи за друго никак не важи в случая, защото не е уместно да споменем "Не гледай в светофара на другия!".) Със собсвените си очи съм забелязвал как млади майки с бебешки колички и едва пристъпящи възрастни граждани нехайно прекосяват натоварено кръстовище под червена светлина: вродената им интелигентност и предходен опит им посказва кога могат да направят това безопасно.

    Косата ми се изправя когато си помисля какво би могло да последва ако някой друг, не по-малко интелигентен българин реши да въведе промяна във фазите на светофара.
    Разбира се пешеходците трудно могата да се мерят с известното с хитростта си шофьорско съсловие. От тях почти няма такъв, който да не притежава почти джадайската способност да задържи жълт светофар секунди след като е показал червено. Да не говорим, че сред самите шофьори има такива, които се отличават с изобретателността си сред по-глупавите си колеги.