Вагабонт е човек (обикновено без средства), който странства. Понякога този род хора биват наречени "скитници". Вагабонтът се характеризира като пътуващ и без постоянен дом или местожителство. Този тип хорае обаче не са просяци, тъй като просяците не пътуват.
    Исторически погледнато "vagabond" аглийски съдебен термин за безцелно скитащи, произлизащ от латински. След Селските бунтове от 1381 г, английските власти са били упълномощени след 1383 г. да задържат вагабонтите и да ги принуждават да представят средствата си за препитание - в противен случай били вкарвани в затвора. След 1495 г. наказанието е било до 3 дни и нощи привързване към "дъска за мъчения" ("stocks" - средство за наказание, към което осъдения бил публично прикован - както е позазано на рисунката); след 1530 г. е въведен и бой с камшик.
    През 19 век вагабонт започва да се асоциира повече с "бохем".