Алберт Айнщайн умира на 18.04.1955 г. в болница в Ню Джърси. Ако може да се вярва на слуховете, той е кремиран без церемония още на същия ден и пепелта му е разпръсната неизвестно къде. Мозъкът на предоставеното за кремация тяло обаче, липсвал.
    Причината е, че мозъкът на Айнщайн се е намирал в бурканв офиса на д-р Томас Харви, патологът, извършил аутопсията. Той отстранил и запазил мозъка. Соред някои Айнщайн доброволно предоставил мозъка си за изследване, но изпълнителят на завещанието отрича това, като заявява, че решението мозъкът да бъде запазен е на сина му, Ханс.
    Д-р Харви се оказва ревностен пазител на мозъка. Той го разделя на 240 секции, които пази в буркани в къщата си. Макар че органът остава на негово разположение в продължение на години, той никога не публикувал някакво откритие по темата, твърдейки, че търсенията му не са достигнали нищо интересно. Междувременно винаги е предоставал проби за различни изследвания.
    До 1996 г. д-р Харви неизменно пренася мозъка със себи си всеки път когато смени местожителството си. В посочената година той се връща отнова в Ню Джърси и предава товара си на директора на патологията на болницата, в която Анщайн умира. В действитлност приживе Айнщайн често се е изказвал принизяващо за умствените си способновти с изречения от сорта "Разликата между ширещата се представа за моите способности и действителността е направо потресаваща!" или "Аз нямам никакви особени таланти, просто съм страшно любопитен". Постиженията му обаче, говорят друго.