Аластър Хумфрейс напуска Англия за своето маратонско пътешествие през август 2001 г. След повече от 1 500 дни и 46 000 мили през пет континента и 60 страни той пристига обратно вкъщи през ноември 2005 г. Пътуването му го превежда от пустините на Судан, Сибирската зима, чувани и нечувани страни, Мъртво море и Андите.
    Следва откъс от книгата, в която той описва дългото си, самотно, почти героично за началото на 21 век пътешествие.
    "Пътят през северна Етиопия ме изведе през сипеи, прашни пътища изкачващи се непрестанно през скалисти планини. Планините бяха най-големите, които бях виждал. Дори на най-ниска скорост не можех да въртя педалите на места. Ръцете ме боляха от бутане нагоре по хълмовете. С тракащи скорости, клатещи се колела и ревящи двигатели разнебитени рейсове пълзяха и боксуваха покрай мен, давейки ме в прахоляк и с гърмящи на покрива говорители с динамичната и чувствена етиопска музика - тромпети, перкусии, следващи се непрестанно каскади от вдигащисе и падащи женски вокали. Пътят беше винаги пълен с пътуващи пеша. Жени носеха тежки керамични делви привързани за гърбовете си или кошници с кравешка тор - гориво за готвене. Хората се покланяха за поздрав и изричаха последно наученото от мен здравей - "Тадайас!". Много мъже караха тежки, черни, железни велосипеди и един от тях замалко щеше да се пребие куриозно докато се опитваше да ми се поклони върху пързалящия се чакъл."